Абрамович получи своя Челси

Докато коментирах вчера мача на Челси осъзнах, че за пореден път сядам пред микрофона на техен мач с усещането за удоволствие от това, което предстои. Срещите на „сините" този сезон са истинско забавление за неутралните привърженици. В състава има изобилие от качество, което няма как да бъде пропуснато, но мисълта на състава и цялостната стратегия вече е насочена не само към постигането на трите точки в двубоите, а и в задължението да се изиграе мача 90 минути, така че публиката да бъде доволна.

Сезон за Абрамович

Аз чудесно помня момента, когато бе уволнен Жозе Мауриньо. По някакъв начин в новата история на Челси този миг е повратен и още тогава го оцених като такъв. Между другото този сайт вече натрупа добра история и мога с усмивка да казвам „Както написах по онова време". Това е извън контекста на мача и темата, но си спомних първите дни на http://www.premiership.bg/, емоцията от началото му и идеите за развитие. Както и да е, това е друга тема. Връщам се на основното. Винаги ще твърдя, че Мауриньо бе махнат от Челси, заради каприза на Абрамович неговият тим да играе красиво и съответно с красива игра да печели трофеи. Какво да го правиш, човекът имаше едни милиарди и искаше своя вариант на Челси. В онази седмица, когато португалецът си отиде на „Стамфорд Бридж" имаше мач между Челси и Розенборг, който бе посетен от 25 хиляди души. На практика половината стадион на отбора бе празен. Билети се продаваха по местните радиа, но никой не ги купуваше. Да не говорим, че цените по принцип не бяха ниски, а тепърва руският милиардер смяташе да инвестира в състава. И всичко това след три страхотни години пълни с две шампионски титли, едно второ място, една ФА Къп и две купи на Лигата, а към тях са прибавени и купуване на достатъчно звезди, които да правят шоу.

Просто Абрамович осъзнаваше, че печеленето на трофеи няма да направи от Челси обичан клуб. Напротив - Мауриньо бе мразен или поне нехаресван извън „Стамфорд Бридж". А проектът на руснака бе друг - тимът трябваше да играе красиво, да вкарва голове, да забавлява хората и на тази база да печели трофеи, след което да генерира пари, от които да се самоиздържа. Знам, че звучи елементарно, но не ме карайте да навлизам в детайлите. Мисля, че е ясно какво имам предвид.

Удоволствието „Челси"

Е, две и половина години след онзи момент, може да се каже, че „сините" са максимално близо до постигането на подобно нещо. Само за един месец вкараха на два пъти по седем гола и то на тимове, които по традиция имат стабилни отбрани. Тази на Астън Вила бе дори най-силната в Лигата по онова време, а тази на Стоук традиционно изключително дисциплинирана и трудна за преодоляване. Освен това Челси гони или вече постигна този сезон няколко рекорда.

1. Домакински попадения. Вкарали са общо 60 гола у дома в 18 мача. Това е безспорно най-доброто постижение във ВЛ през настоящия сезон и е над три попадения на двубой. Клубният рекорд на „сините" е от 61 домакински гола, постигнат през сезон 1960-1961. Предстои мач с Уигън и подобряването му.

2. Във всички турнири. Челси вече има 132 гола във всички състезания, в които участва. И още два мача за изиграване.

3. Голове във ВЛ. Във Висшата Лига съставът е реализирал цели 93 гола. Вече бе надминато постижението от сезон 1964-1965 в старата Първа дивизия, когато бяха вкарани 89 попадения. Сега предстои да се подобри и историческия клубен рекорд от 98 гола, постигнат през сезон 1960-1961. И още нещо. Рекордът във ВЛ е от 97 попадения, до които остават едва 4 гола за два двубоя, при положение, че единият е срещу една от двете най-слаби защити на чужд терен - тази на Уигън. Челси може би ще завърши сезона като тимът доставил на привържениците си най-голямото количество голове в цялата история на ВЛ. И това при положение, че преди тях през годините Манчестър Ю и Арсенал имаха феноменални отбори. Не бива да забравяме, че и това е сезонът с най-голяма конкуренция във ВЛ от поне 10 години насам.

4. Челси е съставът вкарал най-много голове от игра в Лигата. Преди този мач бяха 63, а след него със сигурност продължават да са най-много в Премиършип. Тимът е допуснал само 12 гола от игра, което отново е най-доброто постижение в лигата, защото всеки друг отбор има повече.

5. Дидие Дрогба има 25 попадения във ВЛ и общо 33 във всички турнири. Но дори и при тези добри резултати, той е реализирал между 20 и 25 процента от попаденията, което демонстрира разнообразието от нападателни опции в състава.

Целият отбор на Челси е насочил вниманието си към противниковата половина и надиграва съперниците си не толкова с тактика, колкото с нападателен футбол.

Титлата

Проектът на Абрамович вече изглежда изпълнен в първата си фаза - Челси бележи голове и е близо до спечелване на титлата по този начин, вълнувайки своите привърженици и неутралните зрители. А не са само попаденията. Спомнете си спирането на топката от Дрогба за един от головете на Калу - прекрасно! Остава обаче въпроса за първото място.

Да, с такава игра не можеш да си гарантираш напълно първото място, защото ще има дни, в които няма да ти върви и тогава реалистичния подход на Мауриньо изглежда далеч по-правилен като стратегия. Само че с подобна стратегия все ще дойде момент, когато стадионът ти ще е празен. Няма начин да не се стигне до нещо подобно. Дали ще е заради съперника, както тогава Розенборг, дали ще е заради липсата на интрига - ще се случи. А при настоящия стил на игра - силно се съмнявам да има проблем със запълването на местата не само на „Стамфорд Бридж", а и на евентуален нов, по-голям стадион.
За мен не от голямо значение дали Челси ще триумфира с титлата. Дори да не го направи тимът може да е доволен, защото е изиграл страхотен сезон и е дал на феновете си, а и най-вече на собственика си удоволствието от футбола. Колкото и милиони да е хвърлил Абрамович в Челси, сега те изглеждат сравнително добре похарчени. Независимо дали е спечелена титлата или не. Пътят ще бъде изминат до края рано или късно, ако философията се спазва. И тук някъде идва Карло Анчелоти. Сезонът е в края си и аз отказвам да го съдя според класирането. Ако помните не съдех и Мауриньо според резултатите, а според стила. Е, на мен Анчелоти ми харесва повече. Не отричам качествата на португалеца или неговия принос за развитието и историята на Челси. Той бе част от друго време и донесе необходимите неща на клуба. Може би след някоя и друга година Анчелоти също ще трябва да бъде заменен, след като е придвижил напред отбора. Аз бях силно скептичен към неговото назначаване. Но сега признавам, че свърши страхотна работа. И независимо от резултатите в следващите две седмици, смятам, че човекът заслужава комплименти.

Един анализ на Борислав Борисов от Premiership.bg

Подкрепете блогa за залози в бг топ