Исторически сезон за Тотнъм

Сега чета страшно много класации и допълнителни анализи за сезона. Сред тях редовно има примерно „изненадата на годината". И поне аз в тази графа винаги ще поставям представянето на Тотнъм. Причини доста, но си признавам, че „шпорите" са далеч пред мястото, което виждах за тях. Можех да приема, че Ливърпул ще напусен четвърката, заради трансфера на Алонсо, който разтърси мърсисайдци, но мислех, че Манчестър Сити, Астън Вила или Евертън ще се възползват.

Очакванията

Гледайки състава на Тотнъм преди сезона смятах, че ще са някъде между шеста и десета позиция. Вратарят бе крайно нестабилен миналото лято. Да, всички знаехме, че Аурелио Гомес има класа, но в предходния сезон демонстрира доста сериозни проблеми, най-вече при излизанията. През януари 2009 дори бе взет Кудичини, който трябваше да е вариант и това само говореше за колебанията на Реднап за този пост. Твърдеше се, че бразилският страж е бил пред продаване, но Хидинк е убедил Реднап, да не го прави. Кудичини дори започна като титуляр общо 6 мача между август и октомври. И после като титуляр застана Гомес и през пролетта напомни за онази класа, която виждахме от него в ПСВ. В защитата положението бе подобно. Първоначално дойде само Басонг, а Кайл Ноутън и Кайл Уокър нямат съществен принос към състава. Но взетият от Нюкасъл бранител се справи много добре. После през зимата бе взет и Кабул, който трябваше да е заместник на Уудгейт, който имаше проблеми, а примерно в лявата зона Гарет бейл изобщо не бе този впечатляващ флангови играч, който е сега. В средата на терена бе интересно как ще се справи Паласиос, който бе взет от Уигън, а Хъдълстоун дори се смяташе, че може да бъде продаден. Единствено в атака може би се смяташе, че не би следвало да има проблеми.

Прогресът

Сега година по-късно оценката за играчите и отбора е съвсем различна и причината е в огромния възход, който бе постигнат както инидивидуално, така и отборно. Всъщност разликата за една година лесно се изразява със следните факти - тимът има 19 точки повече в сравнение с миналия сезон, когато завърши на 8-мо място с 51 точки. При головете положението е също впечатляващо - имат 22 повече. Изводът при допуснатите попадения също може да е единствено в посока прогрес - през миналия сезон са 45, а през този 41. Разликата до четвъртия Арсенал бе 18 точки, сега е едва 5. Тотнъм бе на 36 точки от шампиона, сега е на 16.

Тези числа са наистина впечатляващи. Зад тях обаче трябва да има и обяснение как са постигнати. За мен има няколко основни фактори, които са от значение:

1. Липсата на мачове в Европа. Тотнъм имаше уникалната възможност да работи върху отбора си в първата част от първенството без да е притиснат от необходимостта да е на терена по три пъти на седмица. Това помогна много, защото на тренировъчната база Реднап можеше да работи спокойно и да осъвършенства състава. Не забравяйте, че програмата на ФА Къп е така поставена, че мачовете са обичайно в уикендите и само при преигравания се нарушава цикъла събота - събота на мачовете. Освен всичко останало броят на националните състезатели сега е драстично по-голям отколкото преди година. Така че времето, в което те ще са на тренировъчната база заедно ще намалее още.

2. Свежестта във втората част на сезона. Като следствие от първия показател дойде и втория. „Шпорите" успяваха да държат темпото и свежестта достатъчно високо и съответно да имат възможност за промяна на играта.

3. Контузиите. Тук Тотнъм определено не бе пощаден напълно от съдбата. Но рденап успя да намери алтернативни решения, които всъщност направиха тима дори по-силен и независим от определени играчи. Говоря за Ленън и Модрич. За центъра на защитата няма смисъл да обсъждаме каквото и да е, след като Уудгейт изобщо не успя да допринесе за сезона. Ленън отсъстваше 4 месеца, но пък точно това даде възможност на Бейл да излезе на преден план. Защото ако не бе травмата на Ленън, никога нямаше да се получи прогресът на уеското крило. Преди това Реднап си използваше Модрич в лявата зона и Асу-Екото зад него. Първият мач на Бейл като титуляр е от 16 януари. От друга страна той имаше и травма в началото на сезона. Хъдълстоун се превърна в най-силният полузащитник и бе един от малкото, които останаха незасегнати от контузиите. Но пък Джинъс пострада и от средат ана ноември има изиграни едва 3 мача като титуляр.

Има обаче един факт, който говори, че по отношение на травмите на целия състав, Тотъм бе пощаден. В тима има играч, който е играл поне 1 минута във всеки от мачовете през сезона - Крауч има 38 срещи във ВЛ този сезон. Цели 9 човека имат 28 и повече срещи в елита. Това е завидно постоянство на състава. На практика в Тотнъм имаше хора с контузии, но нямаше тежки епидемии от травми, които се появиха в различни периоди и в трите тима пред тях в подреждането. Това също го отдавам на точка 1 от изброените. Не съм убеден, че ако през следващия сезон програмата през есента се увеличи с още 8 мача примерно, нещата ще са същите. На пръв погед това е нищо, но всъщност означава двубой на всеки 4 дни. Тогава натоварването е различно и съответно травмите повече, а от там и широчинат на състава трябва да е по-голяма, за да се поддържа същото темпо на печелене на точки в лигата.

Работата на Реднап

Разказвам всичко това, защото то показва колко добра работа всъщност показа Хари Реднап. На всеки въпрос, той имаше добър отговор. Понякога идваше по-бавно, но бе достатъчно убедителен. Нека вземем за пример контузията на Модрич в началото на сезона. Смяташе се, че тя ще е фатална за отбора, защото бе загубен плеймейкъра. Хърватинът пострада в края на август, но се върна в началото на декември. Да кажем, че едва в края бе напълно готов за футбол. Това са на практика 3 месеца и половина. Истината е, че тук Хари имаше късмет, защото това се случи преди края на трансферния прозорец и бе взет веднага Кранчар. От друга страна пък щеше да ми е доста интересно да видя налагането на бейл по-рано в тима.

Рекордите

Според статистиката Тотнъм започна сезона с 4 победи в Лигата, което се случва за първи път в тяхната история от 1960-1961, когато и спечелиха титлата за последен път под ръководството на Бил Никълсън. До средата на декември обаче „шпорите" останаха близо до четвъртото място. Най-ниската им позиция изобщо през сезона бе шестата, която заемаха едва в две седмици. В останалите случаи след края на август бяха винаги пети или четвърти. Което ни дава друг елемент от възхода - постоянството. А това е принципно най-важното за клуб като Тотнъм. Защото дори и с контузиите, дори и с огромните предизвикателства, съставът бе близо до търсената цел - четвъртото място.

За работата на Реднап има и друг факт, който е изключително интересен - тимът има 19 различни голмайстори този сезон, което е абсолютен рекорд във ВЛ. На практика това значи, че опасностите за противника идват от съвсем различни страни. Има още няколко неща, които задължително трябва да бъдат казани:

- Тотнъм за втори път ще може да участва в най-авторитетния континентален турнир. Предишният път е през сезон 1961-1962, когато съставът стига до полуфиналите и там отпада от Бенфика, а португалците печелят по-късно и купата.

- Тотнъм направи най-добрият си сезон в историята на ВЛ, завършвайки четвърти. Предишното постижение бе пето място под ръководството на Мартин Йол. Освен това съставът спечели и най-много на брой точки. През 2005-2006 имаха 65, а сега са със 70.

- Подобриха и успемаемостта си пред гола. През 1994-1995 (тогава кръговете бяха 42) вкараха 66 попадения, а сега реализираха 67.

- При допуснатите голове рекордът на клуба във ВЛ е 38 попадения. Сега инкасираха 41, но разликата е наистина минимална и на практика дойде в последните 45 минути на първенството срещу Бърнли, когато изчезна стимулът за игра.

- Изравнен бе рекорд за най-много последователни двубои с чисти мрежи - общо 6, 5 от които в Лигата. Като цяло бяха постигнати 13 чисти межи, от които цели 11 в последните 22 двубоя, като в първите 16 успеваемостта в това отношение бе едва 2 мача.

- Тотнъм победи Ливърпул (2:1 у дома), Арсенал (2:1 у дома) и Челси (2:1 у дома) този сезон. Това е първият случай в историята на ВЛ, когато тези три клуба са победени в едно първенство за последните 20 години. През 1989-1990 под ръководството на Тери Венебълс бе направено това за последен път.

Поражението от Портсмут

Всичко това говори много ясно за солиден прогрес и добър край на сезона. Но освен всички тези успехи имаше и едно разочарование - отпадането на полуфинала в ФА Къп от Портсмут. Може и да звучи невероятно, но според мен, ако не бе онази загуба, Тотнъм нямаше да стане четвърти. Тук не говорим за умора или нещо друго, а за чиста мотивация. Защото унижението от портсмут допринесе за невероятните следващи 2 мача с Арсенал и Челси, които драстично промениха настроението и подхода на „шпорите" към срещата. Точно згубата на „Уембли" допринесе играчите да намерят вътрешните си допълнителни сили, с които да доиграят сезона в последния месец с най-добрия футбол, на който са способни.

Стабилността през следващия шампионат

Сега остава най-трудното за Хари Реднап. Казват, че е лесно да стъпиш на върха, но да се задържиш там е далеч по-трудно. Примерът с Евертън от 2005-2006 е достатъчно добър. На Хари ще са му нужни няколко попълнения и представяне на отбора, което дублира този сезон.Трябва Модрич да е на същото ниво, като пролетта, трябва Бейл да е също толкова ефективен и през идния сезон, трябва Ленън да е същия играч, трябва нападателите да започнат да вкарват отново повече попадения, защото през април и май имаха известен спад. Много е интересно да видим какво ще направи английския им мениджър. Защото една част от тези футболисти ще са на световно първенство. Догодина ще имат и повече срещи, изискванията ще са дори по-големи, а това е напълно нова обстановка като за Реднап, така и за футболистите. Имаше редица проблеми, на които Реднап имаше винаги адекватен отговор. Той бе почти съвършен през настоящия сезон. Въпросът е може ли да направи същото и догодина. И ако постоянството е било винаги въпросителна за традиционно имащия класа тим на Тотнъм, то същото трябва да се каже и за Хари Реднап. Поради това и догодина ще е интересно да се следят действията му.
Аз не искам да прогнозирам сега нищо. Ще изчакаме лятото. Но за първи път от 20 години Тотнъм може да стане това, което Венебълс и Шугър разказваха, че ще бъде тогава. Предизвикателството е огромно, а залогът невероятен. Това може би ще е най-важното лято за „шпорите" от много години насам.

Един анализ на Борислав Борисов

Подкрепете блогa за залози в бг топ